цяла сутрин го питаха какво му има да не е болен. беше се изтегнал със затворени срещу антидепресиращото слънце очи на пейка пред фми. чакаше резултатите от изпита и докато чакаше реши да си тръгне за плевен същата вечер. взе я техническата механика. събра си раницата в студентски и тръгна. 280, ректората, дондуков, цум, лъвов мост, гарата. международния в 19:30. петима французи си харесаха купето с него. готини французи с огромни раници, учещи в букурещ и използващи ваканцията си да се разходят по балканите, отсядайки по разни хостели.
- you guys smoke?
- oh, just a moment. here you are.
пушат с единия на прозореца в коридора. говорят малко за житан, музика, какво учат. и как французинът ще се върне лятото за да посети пирин, родопите, созопол, този път с приятелката си. после и шестимата в купето хващат да четат по някоя книжка. по някое време пича с цигарите взема да си драска в тефтера. рисува нещо като мъдра глава на възрастна индианка и се връща към книжката.
иво се обади:
- can i ask you something? will you draw me a girl that looks like the moon?
- (усмивка). - рисув, нарисув.
- i'll give this to my girlfriend. she studies french by the way.
излъга. нямаше преятелка.
французите изпозаспаха. иво се опита да прочете още един разказ, но изреченията се губеха в шума. отказа се. изпуши им още една от цигарите и видя циментовия завод. сложи си якето и раницата и тихо се измъкна от купето.
гарата, дом на книгата, кооператор, медицинския, новия път, калната пътечка. не мислеше за нищо, не му се въртеше някаква музика в главата, беше като упоен.
легна си, погледа малко тавана и заспа щастлив.
